Отговорът на една лъжа

trimataВестник „Нова Зора” многократно през годината публикува анализи и оценки на специалисти в областта на атомната енергетика, тема, която ще продължаваме да следим с необходимия интензитет и на експертно и гражданско ниво. Вероятно всеки български гражданин вече е усетил „с кожата си” какво струваше на България затварянето на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй”, вероятно всеки от нас, обикновените български граждани, може да си представи какво още има да се случва, когато „изтече времето” и на другите два блока. Наскоро у нас ще бъде произведен и референдум по въпроса за този вид енергия, и този референдум е вече доста обраснал с всевъзможни заблуди, полуистини и откровени лъжи, а най-важното е какво бъдеще се предвижда на българската икономика и държава – и то не след 50 или 100 години, а съвсем скоро. Затова всеки от нас, който предпочете да остане в пределите на родината, трябва да си дава ясна сметка и за отговорността, която мята на плещите си, във връзка с референдума.
В брой 25 от 26 юни 2012 г. публикувахме точните разчети, изготвени от чл.-кор. на БАН проф. д-р Димитър Бучков и от проф. д.т.н. Младен Георгиев, за цената, по която “НЕК закупува електроенергията:
– от АЕЦ “Козлодуй” – за 1 мегават/час (1000 киловат/часа) НЕК заплаща 44 лв., или 1 киловат струва 4,4 ст.
– от ТЕЦ (“Марица-изток – 2, – 3”, ТЕЦ “Бобовдол”, ТЕЦ “Варна”) – НЕК заплаща за 1 мегават/час 73 лв.; 1 киловатчас струва 7,3 ст.
– от ВЕЦ – НЕК заплаща за 1 мегават/час 154 лв.; 1 киловатчас струва 15,4 ст.
– от вятърните централи – НЕК заплаща за 1 мегават/час 169 лв.; 1 киловатчас струва 16, 9 ст.
– от фотоволтаичните централи – НЕК заплаща за 1 мегават/час 789 лв., 1 киловатчас струва 78,9 ст.
Ако цената на АЕЦ “Козлодуй” приемем за единица мярка, то цената, по която НЕК купува енергията от ТЕЦ, е 1,7 пъти по-висока; от ВЕЦ – 3,5 пъти по-висока; от вятърните електроцентрали – 3,8 пъти по-висока; от фотоволтаичните централи – 17,9 пъти по-висока.
Днес предлагаме на вниманието на нашите читатели и на широката българска общественост подробен анализ на проф. Димитър Бучков по въпроса за цената на електроенергията от АЕЦ „Белене”. Конкретният повод за статията на проф. Бучков е питането на Иван Костов, депутат от ДСБ в 41-вото народно събрание, по време на петъчния парламентарен контрол на 26 октомври т.г. Г-н Костов твърди, че народът ще плаща два пъти – веднъж като данъкоплатец, и втори път – като потребител на електроенергията от централата.

ЗОРА

AEC_Kozloduy_sunflowers

Чл.-кор. проф. д-р Димитър БУЧКОВ

По време на петъчното заседание на Народното събрание от 26.10.2012 г. г-н Иван Костов категорично заяви, че при държавно финансиране на проекта „Белене” народът ще плаща два пъти: веднъж като данъкоплатец, и втори път – като потребител на електроенергията от централата. Уважаеми колега Костов, Вие сте известен икономист с претенции, че имате и математическо образование. Ако като икономист е допустимо да правите неясни и многословни заключения, то като математик това е некоректно. Как така за един и същ продукт (електроенергията), която ще получават от централата „Белене”, народът ще плаща два пъти?
Затова нека да поясня:
1. Атомната централа „Белене”, като всеки голям, сложен и скъпоструващ обект (той е между т. нар. в световната практика „мега” обекти), може да се строи обикновено както с пълен (100-процентов) кредит, така и със собствени средства и допълващ кредит (почти винаги).
2. Инвеститорите на всички обекти, които се строят за производство на даден продукт, възстановяват изразходваните от тях средства чрез включване в продажната цена на продукта (стоката) както разходите за поддържане на производството при експлоатация на обекта (материали, труд и др.), така и годишните плащания по използвания кредит. Възстановяват и собствените си средства, ако са вложили такива.
3. „Населението” наистина изплаща обекта, но не чрез бюджета, който се формира от данъци, такси и други задължения на гражданите, а чрез стоката (електроенергията), която получава, и която плаща и сега. Къде тук виждате двойното заплащане ?
Кредитите за построяване на обектите се получават и ползват от инвеститорите. В нашия случай това са фирмите НЕК (Национална електрическа компания) или БЕХ (Български енергиен холдинг), които са самостоятелни стопански субекти. Те възстановяват евентуалния кредит по посочения по-горе начин. Те наистина са държавни, но каква е разликата за населението от това?
Разлика наистина няма в начина на изплащане в зависимост от формата на собственост на кредитополучателите. Но! И то голямо “Но!”! За всеки гражданин, който ползва потребителски или друг кредит, е известно, че са необходими гаранции – материални или други. В зависимост от вида и надеждността на тези гаранции сроковете и особено лихвите по кредитите могат да бъдат съществено различни. Най-благоприятни са, когато държавата, на чиято територия се строи подобен обект, е гарант по кредите (в случая държавните фирми НЕК и БЕХ). Известно е също, че Европейската инвестиционна банка в такива случаи отпуска кредити при изключително ниски лихви –  до 2-3%.
На посоченото петъчно заседание на Народното събрание г-н Иван Костов размахваше и един лист с някакви сметки, според които централата „Белене” ще се изплаща 117 години. Не стана ясно дали това беше метафора или сериозно твърдение. Надявам се той да публикува тези свои сметки, за да се разбере как са направени и защо се получава такъв резултат. Но тъй като не очаквам това да стане, ще обявя за широката общественост сметките, направени по опростена схема в три варианта при различна комбинация между оскъпяването на обекта по време на строителството (т. нар. ескалация1) и различни лихви2 по кредита (вж. приложенията). Макар и направени и представени по тази опростена схема, те не се различават съществено от резултатите на известната лондонска банка HSBC, която правителството привлече като консултант.
Приложените таблици са съставени при следните изходни данни и условия:
Първо. Т. нар. начална (базова) цена на обекта е 3 997, 26 млн.евро. Тя е приета след предварителни преговори с главния изпълнител, спечелил конкурса в края на 2006 г. В сметките тази сума е закръглена на 4000 милиона, или 4,0 милиарда евро. Като всяка оферта, тази цена е валидна за определен срок. В случая 4,0 млрд. евро е началната цена, валидна за 2007 г.
Второ. През 2007 г. започват преговори по договора с главния изпълнител. Договорите за такива обекти (или т. нар.„мега” обекти) обемат стотици страници и клаузите им засягат всички елементи и аспекти на строителството – проектни, технически и технологични решения, оборудване, етапи на изграждане, вид и начини на контрол, приемане и поетапно заплащане
Световната и нашата практика доказва, че тези преговори са мъчителни, трудни и доста продължителни, зависещи и от конюнктурни политически промени, както и от лобистки интереси на големи корпорации и държави. Това не са договори за закупуване или строителство на елементарни обекти като апартаменти, къси пътни участъци (т. нар. лотове) от аутобани и други подобни. Към такива обекти може например да отнесем донякъде строителството на Дунав мост-2, за който вече знаем, че беше удължен не само срокът, но и увеличена първоначалната му цена.
Съвместни работни групи на възложителите и изпълнителите заседават многократно и продължително, като след всяко заседание се подписват протоколи за уточнените клаузи на окончателния договор. Съставят се и официални споразумения между страните (с правна стойност на договор).
При нашия случай, до прекратяване на преговорите за АЕЦ „Белене”, са подписани 12-13 официални споразумения.
Най-продължителни и мъчителни са преговорите по ескалацията, начина на заплащане на строителството и финансирането му.
„Мега” обектите са не само големи, скъпи и с дълъг срок за изпълнение. Те са с голяма сложност като строеж, оборудване (машини и съоръжения), съставни системи и други елементи. За тях определянето на „ескалацията” е трудна задача, тъй като производителите на доставките са от различни страни и райони на света и имат свои годишни инфлации (оскъпявания). Освен това, дори и за една страна, оскъпяването на различните видове продукция, както и заплащането на труда на специалистите, участващи в изграждането на обектите, не е еднакво. Особено когато става въпрос за уникални (единични) продукти, които са съобразени с проектните изисквания на конкретния обект, за който са предназначени. Затова се работи с композитен (комбиниран, съставен) индекс на оскъпяване. Това се потвърждава и в доклада на консултантската банка HSBC, която използва в един от вариантите си индексите Евростат EU 16 (за страните от еврозоната), Евростат BG (за България) и Евростат RU (за Русия), с различна относителна тежест: 20 % EU 16 + 25 % BG + 55% RU.
Индексите на ескалацията при преговорите по договорите, както вече споменах, са най-трудни, мъчителни и протакани, тъй като представляват еднакво значим интерес за двете страни – инвеститор (възложител) и изпълнител. От ескалацията пряко зависи размерът на търсените след това кредити, изобщо цената на обекта. Но тук не трябва да се забравя, че от продължителността на преговорите зависи и нарастването на началната (базовата) цена на обекта. Затова винаги трябва да се търси разумно, компромисно за двете страни решение.
Договарянето по ескалацията беше основната причина за продължителните преговори по договора за АЕЦ „Белене”, които бяха задълго прекъснати по време и след изборите от 2009 г., до поемане на ангажимент от новото правителство за продължаването им.
Трето. В схемата е приета еднаква ескалация (оскъпяване) от 4,5 % за трите варианта, но различни лихви по кредитите. Срокът на строителството също е еднакъв – 6 години. Кредитът е за 20 години и с гратисен период, равен на срока за строителството, т. е. 6 години, през които се плаща само лихва върху усвоените средства.
Четвърто. При опростената схема годишните траншове (преводите) за усвояване на кредита по време на строителството (6 години) е прието да бъдат еднакви, т.е.: 4 984,637 / 6 ≈ 831,0 млн. евро, като за всяка следваща година те се оскъпяват с 4,5 % поради ежегодното оскъпяване на строителството (вж. всички таблици, ред 1-6, колона 3). Пак с цел опростяване на сметките е прието лихвите да се плащат върху3 средния дълг през годината (средното аритметично между дълга в началото и в края на годината), което също не се отразява съществено върху крайните резултати.
И така, от таблиците се вижда:
1. Че докато се водеха преговорите по договора в периода 2007-2011 г., началната (базовата) цена, поради годишните оскъпявания, е нараснала до 5581,7 млр.евро – вж. редове 1-6, колона 2, на всички варианти.
2. Разходите за строителството на обекта в продължение на 6 години също се оскъпяват с приетата ескалация – вж. ред 8-13, колона 3, за годишните плащания на строителя, или траншовете, ако това става с кредит.
3. Ако плащането по време на строителството става със 100-процентов кредит, т.е. само с кредит (най-неблагоприятен вариант), дългът по главницата се увеличава и накрая става 5 581,7 млрo.евро (вж. ред 8-13, кол. 4 при всички таблици). Следователно кредитът, който трябва да се вземеq е в размер ≈ 5, 56 млрo.евро. Това всъщност са реално платените средства на строителя. Но тъй като плащането става с кредит, през 6-годишния строителен период се плащат лихви по усвояваните кредитни средства. Те са различни за вариантите, тъй като лихвите са различни – общата сума на лихвените плащания за 6-те години на строителство е дадена на ред 14, колона 7 на трите таблици. Те са също различни и зависят от лихвения процент.
4. Когато българска фирма е съинвеститор и поема 51 % от разходите за строителството, и след това стане съсобственик на 51 % от капитала на централа, тя (в лицето на НЕК или БЕХ) трябва да плати лихвите през гратисния период с други средства (собствени или чрез друг кредит) – вж. колона 8 на всички таблици. След гратисния период започва плащане и на главницата на равни части – ≈ 279 млн. евро на година (вж. колона 5 на всички таблици).
5. От таблиците се вижда, че при един от вариантите (табл. 1) се получава крайна цена на обекта ≈ 11, 33 млрд. евро. или ≈ 22, 16 млрд. лева. Сума, която отговаря приблизително на един от официално обявените варианти на лондонската банка HSBC. Именно тази сума премиерът Б. Борисов размахва наляво и надясно, заявявайки, че ние и поколенията след нас трябва да изплащаме.
6. В таблица 2 е даден резултат за крайна цена на централата от 9,8 млрд. евро при лихва 6 %, която е от порядъка на тази, която обяви (8,5 млрд. евро) българският консултант на появилия се и прибързано представен в Народното събрание частен инвеститор (“Глобал Пауър Консорциум”).
7. А табл. 3 показва колко по-изгодна е цената (около 7,0 млрд. евро), когато държавата се явява гарант на кредит, получен от държавна фирма, на която тя е принципал, както обичат да се изразяват експертите.
Най-същественото обаче за централата „Белене” е, че има лицензирани площадка и проект. Тя е надежден обект за кредитиране и поради това, че е изпълнен и изплатен един съществен етап от изграждането й – строителната площадка. Това дава сериозни гаранции на кредиторите, които не само ще предоставят средства, но ще бъдат и по-склонни за облекчени условия по кредита (лихви, срокове и др.).
България, като съинвеститор, вече е изплатила 700-750 млн. евро, което намалява задължения й по кредита. Неслучайно появилият се частен инвеститор обяви, че при закупуването на проекта ще заплати на България направените досега разходи по лицензирането и изпълненото на строителството на площадката. Тези разходи ще намалят и целия кредит, необходим за продължаване и завършване  изграждането на централата.
И накрая, за събитията около доклада на лондонската банка HSBC.
Преди премиерът Б. Борисов да обяви решението (си!) за спиране на строителството на АЕЦ  „Белене”, правителството възложи на въпросната банка да направи икономически анализ на проекта. След първия й доклад (неокончателния), в медиите се появи съобщение, в което по един от вариантите строителството на централата ще струва ≈ 10, 350 млрд. евро или 21,00 млрд. лева. Това число, изглежда, се хареса на г-н премиера, тъй като той го посочи като основен и единствен мотив за спиране на проекта. Оказа се обаче, че това решение е било взето преди една година, за което още на следващия ден пребиваващият по това време във Вашингтон г-н Дянков възторжено ни съобщи. Необявеното публично решение преди година едва ли е останало тайна за „нежелаещите” (!?) да участват в проекта стратегически инвеститори, което непрекъснато ни се внушаваше.
Но не само това. Дълго време не бяха публично достояние подробностите от доклада на банката. Мотивът беше, че фирмена тайна са методът, моделите и инструментите, използвани от нея за получаване на крайните резултати. Но все пак, под натиска на специалистите и обществеността, се появиха по-конкретни данни от доклада, от които се разбра, че банката е разработила основно два варианта с подварианти в зависимост от използваните статистически, прогнозни и други данни на институции, между които и на Международната агенция по енергетика IEA (International Energy Agency). В моделите за разчетите си тя е приела ескалация ≈ 5 %, т.е. от порядъка на моята (4,5 %) и лихва 6 % (един от моите варианти – – вж. табл. 2), но без гратисен период за кредита.
От този доклад ще цитирам само някои изречения и пасажи, без коментар:
• „Може да се направи изводът, че единствено при Вариант 2 (подвариант Decoupled Gas) резервът е относително малък (10.1 %). При всички останали подварианти цената на тока е достатъчно ниска, че да осигурява надежден резерв, гарантиращ печалба от проекта за всяка година поотделно”;
• „Всички варианти осигуряват значителна печалба, като най-благоприятен е Вариант 1 (подвариант IEA 450). Най-неблагоприятен е Вариант 2 (подвариант Decoupled Gas)”;
• „Всички варианти и подварианти са икономически изгодни, а следователно и проектът като цяло. Най-добри са резултатите при Вариант 1 (ескалационен индекс EU 16 – на еврозоната) и прогнозна цена на тока според IEA 450. Най-слаби са резултатите при Вариант 2 (композитен ескалационен индекс) и прогнозна цена на тока според Decoupled Gas.”
• „Различията в прогнозните цени на ток, оказват по-голямо влияние на резултатите отколкото ескалационният индекс”;
• „Анализирайки резултатите за цена на тока през най-неблагоприятната година и коефициента на обслужване на дълга, се достига до извода, че резервът за Вариант 2 (Decoupled Gas) през третата година от експлоатацията е относително малък, което може да е проблем за отпускане на кредит. За да се избегне този недостатък при този вариант / подвариант могат да се вземат следните мерки:

– Договаряне на гратисен период за кредита – (коментирам по-горе);
– Удължаване на срока на изплащане на кредита – (вж. предложението ми за 20-годишен кредит);
– Намаляване на лихвата по кредита – (вж. вариантите на таблиците);
– Намаляване на дела на заемния капитал; – (вж. изплатеното досега);
– Намаляване на ескалацията по ИДС (по инженеринговия договор за строителството).

1. Под „ескалация” се разбира увеличаване на цената (оскъпяването) на обектите в резултат на инфлационни процеси (оскъпяване на материалите, оборудването, труда и други елементи) по време на строителството на обектите, както и по време на преговорите за изработване на договорите с изпълнителите.
2. „Лихва” – начислява се по години или на по-кратки периоди (по месеци, тримесечия и полугодия, дори и дни) върху усвоените средства от кредита до момента на плащането на лихвата.
3 – а. Известно ми е, че лихвите могат да се начисляват годишно, на полугодие, на тримесечие, дори и ежедневно. Последното банкерите много обичат да прилагат за потребителските кредити на гражданите, макар да печелят малко, но все пак печелят.
– б. На практика усвояването на кредита или траншовете (преводите) от него, както и плащанията на изпълнителите, не става на равни интервали от време, а на относително завършени етапи от строителството според проекта. Известно е като плащане по „ситуации“. То е част и от графика за усвояването на кредита. Плащането по ситуации става по установени с договора отчети и фактури, и са обект на стриктен контрол както от инвеститора, така и от кредитора (банката).

Таблиците може да видите в печатната версия на вестник „Нова Зора”
Бел. ред. От приведените данни и разчета на чл.-кор. проф. д-р Димитър Бучков се вижда, че от т. нар. сметки на г-н Иван Костов лъха преди всичко тягостната миризма на политическо наемничество и умишлена заблуда на българското общество по един толкова важен за България проблем – построяването на втора АЕЦ. На сметката на княза на разрухата Иван Костов и неговата черна (синя) кохорта лежи отговорността за деиндустриализацията на България, за съсипията и нищетата на поколенията, които я изградиха, за грабителската приватизация и за пещерния антикомунизъм, използван като индулгенция за безчинствата им в стопанския, в политическия и в духовния живот на България. Лъжата на Иван Костов с обявеното от него “двойно” изплащане от българския народ на проекта “Белене” – веднъж като данъкоплатци и втори път като потребители на електроенергия, и посочената от него мистична цифра от 117 години срок за изплащане, са една добре премислена лъжа. “Нова Зора”, вярна на своята мисия да бъде трибуна на истината, се обърна към един от най-авторитетните български учени, чл.-кор. проф. д-р Димитър Бучков, да отсъди от висотата на своята научна безпристрастност истината за цената на АЕЦ “Белене”. Особено важно е според нас в дните преди референдума истината да успее да догони лъжата, която има сто усти, удобни скороходки, но на която, както знаем, краката са къси.

Като благодарим още веднъж на проф. Димитър Бучков, ние призоваваме читателите на “Нова Зора” да разпространяват неговия отговор на лъжата и да бъдат трубадури на истината.

в. Нова Зора

Публикувано на АЕЦ, Референдум и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s