На какво ни учи референдумът за АЕЦ?

Минчо МИНЧЕВ

trimataЛесно е да кажем, че ако мързелът и апатията са прояви на демократично мислене, бойкотиралите допитването граждани си заслужават и управниците, и бедността. И да добавим, разбира се, че политиците, които ги отблъснаха от урните, заслужават всеобщо презрение и забрава от историята. Но само това няма да бъде достатъчно.
На 27 януари 2013 г. в полицейска България, управлявана от Бойко Борисов, се проведе първото от 24 години насам всенародно допитване. Социолози и политолози казват, че за първи път не е имало купуване на гласове и „изборен туризъм”. Поради отсъствието на материално стимулиране циганите не проявиха никакъв интерес към вота, а в бастионите на ДПС у нас и в Турция бе отбелязана рекордно ниска избирателна активност. Но защо и българите не упражниха правото си на глас, а постъпиха като „немотивирани” цигани или като гражданите с турско етническо самосъзнание?
Благодарение на управляващите от ГЕРБ и на поддакващите им „сестрински партии” от ЕНП, които представят резултатите от допитването като победа и доказателство за своята „демократичност”, този прощъпалник на пряката демокрация бе опорочен от тях изначално. Първо, чрез неизпълнимото условие в закона за валидност на референдума, където вината е творение от времето на тройната коалиция (условие в закона е в допитването да са участвали поне толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори). Второ, чрез преформулирането на въпроса, под който се бяха подписали над 770 000 граждани, при което от формулировката отпадна АЕЦ „Белене”, заменена с мъглявия израз „нова ядрена централа”. Трето, с внушението, че като се каже „нова ядрена централа”, се подразбира точно АЕЦ „Белене”. Четвърто, с диаметрално противоположното отношение към изграждането на АЕЦ от страна на министър-председателя Бойко Борисов и герберските активисти. В началото на кампанията преди референдума позицията им беше „да”; в края – „три пъти “Не!”. За объркването и отблъскването на избирателите съдействаха и лупингите на така наречената традиционна десница. Нейната позиция беше от призив за бойкот към подкана да се гласува с „не”. Така Иван Костов, Иван Иванов и Надежда Нейнски разчистиха терена за бойкота на АЕЦ „Белене” от страна на СДС и „България на гражданите”, начело с Меглена Кунева. Г-жа Кунева, разбира се, без никакво угризение на съвестта заради погребаните от нея 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, се направи на защитник на българските национални интереси. Благодарение на съортачването, „макар и с отвращение”, на Борисов, Костов, Емил Кабаиванов, Яне Янев и Меглена Кунева – на практика всички противници на Втора атомна – успяха така да отвратят българите, че те да предпочетат да пазят топлото, вместо да заявят своето одобрение или неодобрение на ядрената енергетика. Противоестественият антибългарски съюз на тези субекти не попречи обаче на Иван Костов да изрази загриженост от липсата на европейско мислене (заради преобладаването на гласовете „да” на участващите в допитването). А антиядреният „експерт” Иван Иванов квалифицира подкрепата на проекта АЕЦ „Белене” от страна на „Коалиция за България”, ПП „Атака” и ВМРО като „червено-кафява коалиция”. Сякаш коалицията от безродници като тях двамата и компания е еманация на висш европеизъм и демократизъм? Да не говорим за симулативната „подкрепа” на атомната енергетика от страна на ДПС. Тя се изрази чрез присъствието на Лютви Местан на пресконференцията на „Коалиция за България” в нощта след референдума и чрез фактическия бойкот на допитването по места, както в Кърджали например. Както се вижда, в правилни води се отля вотът на ДПС. За комшийската мелница вода ще има.
Нейсе. Понеже ЦИК се труди почти три денонощия, за да сведе активността на участниците до 20,22 % и едва не осуети повторното обсъждане на темата в парламента, може да се очакват и обжалвания на този резултат. Бихме казали, не без основание заради близо 800-хилядите фантоми в избирателните списъци, включително мъртви столетници и живущи в чужбина, запазили според ГРАО постоянните си адреси в България. Това е още по-парадоксално, защото населението на Р България е паднало под 7 000 000 души, а ЦИК изкарва броя на потенциалните гласоподаватели на 6 950 000 души! И на тази база изчислява избирателната активност! Та това дори не е фокус. Отделна е темата за повтарящия се безпорядък при предаването на секционните протоколи в РИК, където всичко силно намирисва на умисъл. Но за това четете “Познайте кой ще дойде на вечеря”. Така че анализаторите е по-добре да се занимават с хората, които реално са гласували на референдума. А те, според съобщението на ЦИК, с “да” на развитието на атомната енергетика и изграждането на нова ядрена централа, са отговорили 60, 6 %, срещу 38 %, отговорили с „не”. А невалидните бюлетини са 1,4%. Заради това съотношение агенциите „Ройтерс” и „Асошиейтед прес” прецениха референдума като поражение за Бойко Борисов. Тази констатация вися един час на Dir.bg, след което мистериозно изчезна и бе заменена със съобщение за посещението на Бойко Борисов във “ВМЗ Сопот” и „помирението” му с Даниела Генкова, която му беше подарила глава лук и филия хляб, а той я порица, че носела златни пръстени.
Всичко, изнесено дотук, е вярно и не се нуждае от много обяснения. Има и други аспекти, които не са посочени, но те по-скоро изразяват основното качество на това антибългарско сборище – наглостта, която им е изначално присъща и която сама по себе си е отвращаваща. Това обаче, което ни интересува нас, в „Нова Зора”, е нещо съвсем различно. А ни интересува, дали ние, които подкрепяхме референдума, които гласувахме за него и призовавахме и други да гласуват като нас, успяхме да постигнем максимума в защита на този съзидателен проект от изключително значение за българското бъдеще. И ако все пак постигнахме необходимото за връщането на въпроса в парламента, макар и трудно, то какви са поуките, които трябва да извлечем от сблъсъка с антибългарските сили.
Най-напред, какво е важно да признаем? Трябва да признаем, че в хода на кампанията се откроиха редица, образно казано, структурни дефицити, които бяха оръжие и станаха предпоставка за спечелване на информационната война от противниците на референдума, и още по-конкретно, от противниците на проекта АЕЦ „Белене”.
В какво се изразяват тези дефицити? Първо, открои се със страшна сила отсъствието на надеждна и убедителна медийна подкрепа. Ако трябва да се изразим на военен език, съотношението на силите на информационното бойно поле, според наши, в “Нова Зора” пресмятания, бе едно към девет в полза на противника. И трябва да признаем, че това негово подавляващо предимство доведе до загубата на десетки, ако не и на стотици хиляди подкрепящи идеята гласове. Просто антипропагандата успя да отклони тези хора от участие в референдума, или да ги настрои срещу основната му идея.
Второ, видя се, че практиката на т. нар. тв-клипове с трафаретни призиви за подкрепа е образец на неефективност и се превръща в това, което народът определя като „хаби пари”. Този тип послания са неубедителни, особено когато става въпрос за кауза, при това от национално значение. И те са неубедителни не защото не казват истината, или пък не я казват по най-добрия начин, а защото, потънали в медийното море от реклами, губят от убедителността на своето съдържание, обезличават се в кампанийния шум на предложенията за продажби, препоръки и прочее, изравняват се с тях и стигат до хората не като съдбовен въпрос за бъдещето на нацията и държавността, а като потребителска дилема: да купя, или да не купя?
Трето, за пореден път лъсна истината, че „Коалиция за България”, извън вестниците „Дума”, „Земя” и „Нова Зора”, няма други информационни посредници за своите идеи и истини. Отсъствието на електронна медиа, на единен координационен център, на обща информационна концепция и политика не може да бъде компенсирано само с убедителните изяви на председателя на коалицията Сергей Станишев и на изявени партийни авторитети от БСП като Румен Овчаров, Румен Петков, Янаки Стоилов и Петър Димитров. Справедливостта изисква да се изтъкне, че в дните и седмиците, предхождащи референдума, единствената електронна медиа, която работеше в подкрепа на референдума, бе телевизия „Алфа” на ПП „Атака”. Тя работеше непрестанно, и трябва да кажем, че работеше успешно, и бе убедителна в диалога си с гражданите на България, и с позицията си да гласуват с „да” за развитието на ядрената енергетика. И заслугата на тази медиа следва да се признае.
Въобще участието на ПП „Атака” и на ВМРО в кампанията, доколкото потенциалът на партиите в „Коалиция за България” не беше активиран и успешно използван, способстваше да бъде изведен националният дебат извън параметрите на противостоенето ГЕРБ – БСП. Тяхната кампания придаде надпартийни измерения на сблъсъка на мненията и който имаше очи и уши, успя да види и да чуе, че каузата за България и българското бъдеще може да има нови координати и неочаквано нови съюзи. И че когато става дума за България, социалната кауза и патриотизмът трябва да вървят рамо до рамо. За нас, в „Нова Зора”, това разбиране е от първостепенно значение независимо от всевъзможните стари грехове, стари противостояния, раздори, огорчения или неудачи в политическото общуване с един или друг партиен субект. А референдумът и последните политически сътресения поставят на ново изпитание понятия като патриотизъм и отговорност.
Четвърто, и това е особено съществено за споменатите по-горе структурни дефицити, които предопределят пътищата и решенията, с които могат да бъдат постигнати обществените задачи и идеи.
Ние в „Нова Зора” сме хора на лявата политическа култура. Тази наша ценностна характеристика е добре известна и винаги е предопределяла участието ни и мястото ни в съответни съюзи и каузи. И нещо повече, винаги е откроявала позицията ни при оценката и осмислянето на миналото и настоящето, на теорията (отдавна загърбена), и на практиката (може би умишлено изоставена). Това е подчертавало и разбирането ни за пътя на всяка лява и национална сила, която се стреми да реши най-съществените обществени задачи, както и средствата, с които тези решения могат да бъдат постигнати. В този смисъл ние убедено заявяваме, че лява партия или коалиция, която възнамерява да води битка за доверието на хората в България и да търси тяхната подкрепа, ще трябва да открие или създаде ефективна синдикална присъдружна организация. В противен случай задачата става почти нерешима. За съжаление, както никъде другаде в Европа не се случи, синдикалните организации в България се обявиха за десни и по същество изоставиха, за да не кажа предадоха, интересите на хората на труда. Затова и за изпълнението на девиза на ПП “Нова Зора” „Да си върнем България, която загубихме”, ние съвсем разбираемо не посочваме срок. И ще си позволя да го кажа, затова може би и лозунгът „За нова социална България”, макар и вдъхновяващ, не е така лесно действено осъществим.
По време на референдума течеше стачката на работниците от “ВМЗ Сопот”. След 27 януари последваха протести пред Министерския съвет и пред Министерството на транспорта срещу продажбата на “Товарни превози – БДЖ”. Но всичките тези съдбовни проблеми от живота на хората, които засягаха тяхното професионално бъдеще и решаваха проблемите за хляба, останаха някак встрани от погледа и вниманието на партиите. Каквато вече 23 години е практиката в това отношение. Разбира се, ние в „Нова Зора” тепърва създаваме своите структури, все още има хора, в Сопот например, които малко са чували за нас, или пък въобще не са чували, нито пък са чели вестника ни. Доверието поначало изисква натрупване на критична маса, гаранция за която е изминатият път, утвърждаване на обявените ценности, принципи и характер. Отсъствието на ресурс, фактът, че тръгваме от кота нула, че не сме онаследявали нито структури, нито кадри, нито контакти и съюзи, да не говорим за организационен опит и за морален капитал, които тепърва изграждаме, са обяснение, но все пак не са извинение. Така или иначе, истински синдикат, защитник на хората на труда, трябва да има. И докато такъв няма, ще липсва и точният адресат на политическата дейност на партиите на социалната кауза. В България това са шест комунистически партии, една социалистическа и неизвестен брой социалдемократически. Мостът между тях и тези партии, които се осъзнават като защитници на националните ценности и интереси, като пазители на неизменните величини като любов към Отечеството, родолюбие и родова памет, засега ляга върху плещите на ПП „Нова Зора”., Но всички наши членове и симпатизанти, всички верни читатели на вестника би трябвало да са наясно, че истинският субект на доверието са всъщност самите те, тяхната дейност, тяхната последователност и честност, тяхната принципност и преданост пред Бог, народ и Отечество. И в това е общата ни отговорност в осъществяването на прекрасната идея за Единния национален фронт като форма на концентрация на националната енергия, който да предложи на българското общество единствената спасителна за него доктрина: нов обществен договор, за нови социални отговорности и нови национални приоритети в условията на тази всеобхватна духовна, материална и културна криза. В условията на вилнеещия по българските земи геноцидно-изтребителен модел, който, ако не си подадем ръце, ще изтрие не само нацията ни, но и спомена за нейната държавност дори.
Отивайки по-надалеч и извън темата на синдикалността като съюзник в битката за българското бъдеще, ще отбележа и нещо още по-тревожно: заплахата от кантонизацията на българската територия след 23 години неуморна работа в това отношение на майкопродавци и отцеругатели вече не е актуална. Трудно ми е да го призная, но според мен тя е вече един отминал етап. Дотолкова е напреднал демонтажът на българската държавност и дотолкова ръждата на нихилизма и безотговорността за българското бъдеще са станали характеристика на времето, в което живеем. На дневен ред е битката за цялото българско наследство: и като територия, и като история, и като културно достояние. Затова ще повторя думите на поета: Сираци сме на вечността! И ако се огледаме добре, ще видим, че нямаме нито надеждни съюзници, нито верни приятели. И че можем и трябва да разчитаме преди всичко на собствените си национални сили. Това всеки български патриот, националист, социалист, демократ и прочее трябва да осъзнае това. Защото както казваше Николай Хайтов, загубим ли България, загубили сме всичко.

Posted in АЕЦ, Референдум | Tagged , , , | Вашият коментар

ТАКА МИСЛЯТ ЖЕНИТЕ: РАЗВИТИЕТО НА АТОМНАТА ЕНЕРГЕТИКА ОЗНАЧАВА И СИГУРНОСТ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

trimataПредстоящият референдум разбуни духовете на българите. Появиха се всевъзможни специалисти и познавачи, които разясняват на широката публика дали България има нужда от развиване на ядрената енергетика, колко е икономична и ефективна, дали ще се намерят инвестиции… Но нека се върнем към летните месеци и знойното лято през 2012 г. Подписката за национален референдум относно развитието на атомната енергетика у нас предизвика разнообразни емоции. Това всенародно допитване беше предизвикано от БСП, след като бе спрян строежът на АЕЦ ”Белене” по решение на правителството на ГЕРБ.

Как започна всичко това и кои бяха мотивите на Обединението на жените – социалистки да бъдат сред инициаторите за събиране на повече мнения сред пълнолетните граждани?

Дискусионен клуб „Предизвикателство” покани експерта Таско Ерменков да отговори на въпроса: ”Има ли бъдеще българската енергетика без АЕЦ ”Белене”. Разговорът целеше да се види колко е просветен българинът, дали разбира, че ако няма АЕЦ ”Белене”, цената на електроенергията ще се вдигне многократно. ”Нека жените от Обединението да направим самостоятелни пунктове и места за събиране на подписи, в крайна сметка не ни е за първи път”, бяха категорични от столичния район “Слатина”. И те проявиха удивителна изобретателност и инициативност, когато трябваше да събират подписи. ”Потърсихме продавачите, откъдето пазаруваме ежедневно, нашите приятели и колеги, роднини, съседи, симпатизанти, съученици и състуденти. Вярвайте, към нас се присъединиха непознати хора, които водиха дискусии за енергетиката и политиката в България, даваха съвети как бихме живели по-добре, ако променим манталитета на сегашното управление. Подписваха се хора с различни професии и образование. Българи с различен социален и материален статус, живеещи или живели в чужбина, млади и възрастни”.

Докато подканваме хората и разговаряме с тях, срещаме и не съвсем одобрителните погледи на софиянци, някои открито казват, че не искат да участват в акции на БСП, че не разбират от енергетика или вече са се разписали. Има обаче група хора, които са абсолютно наясно, че това е подписка за референдум и те искат да бъдат заедно с нас в общата ни мисия. Идват, записват имената си и пожелават успех.

Нашата дългогодишна съпартийка и преподавател в ИЧС Наталия Калъпова сподели, че сред младите и особено сред студентите е много важен въпросът как да стане така, че да живеят тук, а на да хвърлят пари, за да живеят като емигранти. Самите те искали референдум, защото считали себе си за личности. Други питат дали и докога ще продължим с подписката. Искаме да убедим и колебливите да участват, не за друго, а защото трябва да сме част от нормалния европейски свят. Такъв референдум е провеждан и в много други страни – в Швеция, в Япония, в САЩ и др.

По някое време пред масичката с материали и листа започва истинско стълпотворение, извива се опашка. От гледна точка на специалистите и по наши наблюдения, като хора, занимаващи се с политика и обществени дейности, твърдим, че културните и информирани българи се доверяват на атомната енергетика, вярват в бъдещето й. Това споделят и Христина Христова, Силва Зафирова, Майя Куртева, Ралица Луканова, Бойка Борисова… Разбрахме,че жените в София са поели подписката и ще доведат нещата до успешен край, казва председателят на столичните социалистки Таня Найденова. И наистина в големи червени папки събраните подписи за референдум се оказаха близо 700 000!

Дни преди допитването до българите нежният пол отново показва личностно отношение. И много от жените са на мнение, че участието им в референдума е добре обмислено, имайки предвид сигурността за семействата им. Едно кратко проучване сред млади майки, показа, че бедността и липсата на икономическа перспектива се отразява най-зле не само на бюджета, но и на психиката на хората. Много са убедени, че социалният елемент в държавата се крепи на добрата и позитивна държавническа политика и мислене. А това пък означава яснота и спокойствие за всички, и не за днес, а за години напред.

Миглена ИВАНОВА

Член на НС на Обединението на жените

Posted in АЕЦ, Референдум | Tagged , | Вашият коментар

Пресконференция, на която трябваше да присъства правителството

trimataНа 16 януари в София-прес се проведе една твърде закъсняла, но блестяща като информираност на участниците в нея и наложителна преди наближаващия референдум пресконференция. Формално тя бе дадена от федерация „Наука и висше образование”, но в нея взеха участие най-компетентните специалисти по казуса “АЕЦ „Белене”. Фактите, които присъстващите огласиха, бяха съкрушителни за позицията на ГЕРБ, ДСБ, СДС и всички противници на ядрената енергетика в България като някои прононсирани агенти за влияние от рода на т. нар. капоно-куневки.

Пресконференцията бе водена от проф. Панайотов, който даде думата първо на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров, към който са насочени основните обвинения на управляващите за замразяване на проекта по времето на тройната коалиция (2005-2009 г.).

Със завидно спокойствие и безспорен професионализъм Румен Овчаров припомни, че още правителството на Иван Костов (1997-2001 г.) е имало стратегически проект за нова ядрена мощност. Що се касае за твърденията, че с нова АЕЦ националната електрическа система ще се дебалансира, той поясни, че такава опасност е илюзорна, защото спрените 4 малки реактора са работили с мощност само с 20 % по-малка от новата проектирана мощност в АЕЦ „Белене”. „И въпреки това българската държава не спираше да строи тецове. Значи става въпрос за натиск отвън” – завърши Румен Овчаров, и предложи на всички да прегледат отново интервюто на премиера Бойко Борисов от 8.04.2011 г., в което той се представя като абсолютен защитник на ядрената енергетика най-вече заради цената на електроенергията, която тя произвежда.

Изключително убедително беше експозето на чл.-кор. проф. Димитър Бучков от Техническия университет. Той започна с ироничното обяснение, че АЕЦ „Белене” няма как да пострада като Фукушима от 30-метрова приливна вълна, идваща по Дунава (?!) по простата причина, че площадката на „Белене” е разположена на 32 метра над морското равнище. „Това, че нашите граждани не са достатъчно информирани, не е аргумент – продължи проф. Бучков, – защото когато човек си купува лека кола, и има съмнения, се допитва до приятел, който разбира от коли. След като площадката е лицензирана от МАГАТЕ и други международни агенции, и е обявена за безопасна, трябва да им се вярва.” Проф. Бучков раздаде на всички присъстващи две брошури – “Проблемите на енергетиката в числа”, и реплика относно “Варианти за финансиране на проекта “Белене”.* В тях той с цифри и факти опровергава категорично инсинуациите на правителството на ГЕРБ относно цената на проекта “Белене” и посочва заблудата с инвестициите във ветрогенератори и фотоволтаици. Когато се сравняват АЕЦ и ТЕЦ, според него, трябва да се отчитат и още две важни неща:

• срок на експлоатация (на АЕЦ е 60 години, т.е. 2 пъти по-дълъг от този на ТЕЦ);

• лихвите по заема се начисляват по актуалната цена на парите. Обезценяването (сконтото) на банките възлиза на около 8%.

Проф. Бучков показа и заключението на банката–кредитор, което недвусмислено свидетелства, че проектът е печеливш и че АЕЦ “Белене” е без проблеми за изплащане с оглед продажбата на електроенергия.

Изключително професионално и убедително беше експозето на проф. Румен Гечев, директор на Изследователския център на УНСС. Той напомни на присъстващите, че ако останем на въглища, само за въглеродните емисии след спиране на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй” България ще трябва да изплаща годишно по 1 млн. евро. В икономически план зелената енергия е неконкурентна и не можем да си позволим този лукс, който ще вдига цената на тока. Именно поради тази причина навсякъде в ЕС и САЩ за строеж на АЕЦ има данъчни облекчения! Проф. Гечев зададе риторичния въпрос: “Защо за строежа на руските АЕЦ в Турция никой не протестира, а в България ги обявяват за опасен монопол?”

Проф. Рьогнер (Ханс–Холгер Рьогнер, завеждащ отдел „Планиране и икономически изследвания” към Международната агенция за ядрена енергия МААЕ от 1997 г.) говори за ползите и рисковете от ядрените централи. “Ако вие не построите блоковете в АЕЦ “Белене” – други ще ги построят – заключи той. – Помнете, че в ЕС тепърва ще се внедряват нови технологии и ще има нови хиляди работни места, т.е. винаги ще има възможности за износ на електроенергия.”

Доц. Юлиан Генов подчерта, че за 2011 г. износът на енергия е за 1 милиард евро. Печалбата не е голяма, но много ресурси са отишли за повишаване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй”.

Черешката на тортата постави Янко Янков – най-известния български експерт в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Той започна с „лошата новина” за удължаване живота на АЕЦ в Чехия с 20 години, съоръжена с реактори от типа ВВЕР, като на блок 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. „Пресметнете колко ще загуби България от преждевременното спиране на блокове 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй?” Сметката е проста – 250 млн. долара / годишно х 20 години = Колко? Разберете, че инвеститорите на зелени енергии не се интересуват от околната среда , а от субсидиите, които ще получат.”

От името на ПП “Нова Зора” ст. н. с Румен Воденичаров говори за балона, който надуват управляващите по повод цената на електроенергията от АЕЦ, а всъщност тя би поскъпнала само със 7 % при удвояване на цената на урана, докато при удвояване на цената на природния газ за газови ТЕЦ токът ще поскъпва със 70 %. Това прави преимуществото на АЕЦ ярко, значително и неотменно, тъй като изкопаемите суровини неизбежно ще поскъпват, подчерта Румен Воденичаров. От правителството на ГЕРБ повече не може да се очаква” – добави той. Но едно бъдещо националноотговорно правителство трябва да има стратегия, която да предвижда:

• забрана за строеж на на фотоволтаични и ветрогенераторни паркове на селскостопански земи;

• възстановяване на уранодобива в България и използване на урановата руда по отработената схема с Русия за нуждите на нашия добив на енергия в АЕЦ.

България не успя за годините на прехода да стане „Швейцария на Балканите”, но от допитването до народа на 27 януари 2013 г. зависи дали може да стане „Франция на Балканите” – това е позицията на ПП „Нова Зора”, завърши Румен Воденичаров.

Както можеше да се очаква, т. нар. автоцензура на медиите не позволи мнението на експертите да достигне до избирателите. До тях обаче с лекота достигнаха „аргументите” на противниците на АЕЦ „Белене”. Българинът вече разбира, че против АЕЦ „Белене” са всички ония, които окрадоха хляба му, разрушиха заводите, селското стопанство и животновъдството, всички онези, които принудиха децата му да ходят немили-недраги по тая пуста чужбина, всичките ония „реформатори”, които съсипаха здравеопазването, науката, културата и като марокански скакалци опустошиха де къде имаше надежда за нещо по-добро от разрухата, която стана всекидневния ни спътник.

Надеждата е, че гражданските протести, които се застъпват всеки ден, са предзнаменование, че много българи на 27 януари няма „да отидат за гъби” и ще дадат гласа си за една модерна България, в която да живеят децата им, и че най-после са осъзнали кой мисли за техните тегоби и кой ги лъже заради яслата на чужди интереси, за която е завързан.

* Статията на чл.-кор. проф. Димитър Бучков бе отпечатана във в. „Нова Зора” (бр. 47 / 2012, „Отговорът на една лъжа”) и бе издадена отделно като брошура под същото име в трихиляден тираж. – Бел. ред.

Posted in АЕЦ, Референдум | Tagged , , | Вашият коментар

„ДА” ЗА РЕФЕРЕНДУМА ЗА АЕЦ „БЕЛЕНЕ”

trimataТвърде много приказки, много интервюта и твърде много лъжи излязоха и продължават да излизат в медиите във връзка с развитието на ядрената енергетика у нас. Далеч съм от мисълта да подлагам на коментари и анализи аргументациите на други наши и чужди „експерти”, ето защо искам ясно да заявя, че съм изцяло „за” развитието на ядрената енергетика у нас.

Проф. дфмн Аспарух П. Петков е роден и отрасъл на територията на община Белене и добре познава конкретната обстановка, в т.ч. и сеизмичната. Работил е около 30 години във Физическия факултет на СУ, главно в катедра атомна физика. Като вицепрезидент на Съюза на физиците в Р България неколкократно е посещавал площадката в Белене, включително и заедно с голяма колегия физици по време на конференция на Съюза на физиците, проведена в град Свищов. Бил е на едногодишна специализация в най-големия ядрен институт на Европа KFA Julich – ФРГ, в областта на термоядрения синтез по линия на Международната агенция за атомна енергия във Виена. В тази област е работил също в САЩ – Мерилендски университет – Коледж Парк край Вашингтон, в университета в Орхус – Дания, на мощни ускорители.

От 1996 г. има академично звание, академик на Международната академия на науките по екология и безопасност (МАНЕБ), която е асоцииран член на ООН. Бил е в Япония, Китай, Италия, Швейцария, Австрия и др. на научни форуми, като с канадски университети е имал 5-годишно научно сътрудничество в областта на атомната спектроскопия и серия съвместни публикации. Със свои идеи е участвал в проверка надежността на нашите ядрени реактори в Козлодуйската АЕЦ.

Аргументите ми, дадени по възможно най-лаконичен начин, са следните:

1. ”Класическата” ядрена енергетика ще продължи да бъде един от най-използваните и ефективни източници на енергия още поне половин век и другите държави са напълно наясно по въпроса. Затова в цял свят продължават да строят нови реактори. Нови реактори строят и тези държави, които пострадаха от аварии на атомни централи на собствената си територия. Длъжен съм да поясня защо употребих термина „класическа ядрена енергетика”. Малцина са наясно, че през последната година се очертава развитието на едно ново направление, известно като студен ядрен синтез, който вероятно ще се окаже по-перспективен. Той се развива преди всичко в Италия, Япония и други страни, но за него ще се въздържа да говоря сега. Освен това въпреки трудностите не са отпаднали надеждите да се преодолеят проблемите с термоядрения синтез и той да заеме основно място в ядрената енергетика.

2. Голяма част от политиците в България през последните няколко десетилетия допуснаха груби, дори престъпни грешки, поради което, според мен, те трябваше вече да са в затвора. Какво конкретно имам предвид:

– допусна се да бъде разсипана наличната перфектно работеща ядрена енергетика, която носеше огромни печалби и беше гордост за България. Честно казано, боя се да бъда конкретен, но без да персонализирам вината на отделни личности, бих искал да спомена няколко неоспорими факта. Спряха се четири реактора в Козлодуй, без достатъчно основания, уж по някакво решение на Европейската комисия. Оказа се, че такова решение няма. Вместо да бъдат наказани, тези няколко десетки „елитни” ръководители получиха похвали, награди и увеличиха банковите си сметки до баснословни размери. Някои заеха големи постове в Европейската комисия, в международни банки, и дори се опитаха да станат президенти на страната, пред която са виновни и на която са навредили. За мен това е безсрамие и демонстративна липса на елементарен човешки морал. Те продължават да се борят срещу развитието на ядрената енергетика у нас, защото се боят, че ако бъдат разкрити техните деяния, могат да получат раирани костюми. И сега, когато става дума за първия у нас референдум, те правят всичко възможно той да бъде провален. Ярък пример за това е бившата еврокомисарка Меглена Кунева, която е и един от главните виновници за спирането на тези реактори. Тя твърдеше в медиите, че е много лесно реакторите да бъдат пуснати отново в действие, поне трети и четвърти блок. Същото напоследък твърди и настоящият министър-председател Бойко Борисов, призовавайки да се гласува с „не” на референдума.

Тук изниква въпросът: ако те бяха убедени, че тези твърдения са верни, защо не направиха необходимото поне трети и четвърти реактор да бъдат пуснати в действие? Огромна вина има и Соломон Паси, който беше солидно възнаграден за това си поведение, но сама по себе си това е отделна тема.

3. Продължават спекулациите с твърденията колко опасна била „класическата” ядрена енергетика. Тук позоваванията са на чернобилската и японската (във Фукушима) аварии и се игнорират фактите, че и Русия, и Япония обявиха пред света, че продължават строежа на десетки нови ядрени мощности. Спекулациите игнорират и друг един факт, че многобройните ТЕЦ нанасят далеч по-големи вреди на екологичната обстановка у нас, съсипват здравето на хората и имат двойно по-кратък период на експлоатация от АЕЦ.

4. А ето и един изключително любопитен факт, за който почти не се говори, въпреки че отделни съобщения се появиха в интернет и по Националната телевизия. Става дума за „стария ядрен реактор” от „Белене”, който 16 години стоя консервиран на брега на река Дунав. Малцина знаят, че той, заедно с част от оборудването към него, беше купен обратно от Руската федерация само за 205 милиона евро, беше пренесен в Русия, само на около 300 километра от столицата Москва, и вече втора година работи и дава енергия като седми блок на Калининската атомна централа. Макар той да е второ, по-старо поколение ядрен реактор руските експерти му предричат поне още 40 години експлоатационен живот.

Между другото длъжен съм да поясня и че именно на мястото, където трябваше да бъде монтиран реакторът, след като руснаците си го прибраха, се появи въпросната „дупка”, която сегашният министър-председател нарече „гьол”. Очевидно е, че ако на нова площадка на Калининската атомна централа той е могъл да заработи и да дава енергия, това беше възможно далеч по-лесно и евтино да стане на територията на Белене, и изразходените около 2 милиарда за АЕЦ „Белене” да бъдат оправдани, и можеха вече да се изплащат с енергията, която произвежда.

А когато става дума за опасността от евентуална авария на АЕЦ, хубаво ще е да си дадем сметка, че отстоянието от Козлодуйската и от нереализираната АЕЦ в Белене до нашата столица и до центъра и перифериите на България са горе-долу същите, както от Калининската АЕЦ до Москва. Учуден съм, че този въпрос съзнателно и спекулативно се пропуска в дискусиите, свързани с референдума, още повече че новият председател на Българската академия на науките акад. Воденичаров е не само перфектно информиран, но и един от инициаторите на много протестни акции срещу спирането на строежа на „Белене”. Вместо в този момент да му се възложи задачата да улесни правителството при тези решения и в частност референдума, в този критичен момент той тържествено получава друга „бойна задача” – БАН да се занимава с Македония и нейното членство в ЕС!

5. Много лъжи, действия и бездействия следва да бъдат приписани и на предходния министър на енергетиката, господин Трайчо Трайков. Той многократно коментираше, че поръчаните нови реактори за АЕЦ „Белене”, чието оборудване продължава да се подготвя в Русия, въпреки решението да се спрат, били второ поколение реактори, което е абсолютно невярно.

Вицепрезидентът на „Атомстройекспорт” Генадий Громов неколкократно се опита да обори това твърдение. Истината е, че те не само са трето (последно) поколение реактори, но дори са „три плюс”, т.е. с допълнително усъвършенстване и двойно защитен купол, а голяма част от автоматиката ще бъде със западна елементна база.

Какво означава поколение реактори „три плюс”? Те имат двоен защитен купол (над реактора), а отдолу имат т. нар. капан за радиация – устройство за улавяне на евентуално разтопено ядрено гориво, макар разтопяването на горивото да е изключено. Ако все пак се случи, този капан улавя всичките радиоактивни вещества вътре в реактора, което означава, че „изтичането на радиация е невъзможно”. Това са думите на директора на „Росатом” Сергей Беяркин.

Освен това искам да отбележа един малко известен факт, че подобни защитни съоръжения липсваха в чернобилските и в японските реактори. Нещо повече. Преди години в САЩ стана авария, която имаше подобна защита, и последствията от нея бяха пренебрежително малки. В тази връзка проблемът с безопасността на България не трябва да се разглежда само от гледна точка на нашите АЕЦ, но и от гледна точка на реакторите, които Румъния и Турция се готвят да строят в близост до нашите граници.

6. Хитруване и престъпно заблуждение на българския народ е и опитът да се докаже, че поръчаното оборудване за АЕЦ „Белене” ще бъде ефективно използвано в „Козлодуй” като седми реактор и че това щяло да бъде по-изгодно, отколкото да се монтира в АЕЦ „Белене”. Това е абсурдно, при положение че дори мястото на площадката не е още точно определено и тепърва се обсъждат четири възможни варианта!!

Агенцията за ядрено регулиране ясно потвърди нормативната база, че където и да бъде този реактор на територията на Козлодуй, неговото изпълнение следва да е по правилата като за нов реактор, изграждан на нова база. С други думи пълен цикъл от проучвания, от консултации, от нова оценка за влиянието върху околната среда, което означава поне три-четири години допълнително забавяне. И трябва да кажа, че може би това е и целта на тези машинации от страна на управляващите и имаме случай на нова престъпна заблуда!

7. Така достигнахме и до оная част, която аз наричам криминалистични фактори и лична изгода. Тя е светая светих за една част от политиците и хората на бизнеса, от които зависи развитието на ядрената енергетика. Става дума за това, че развитието на възобновяемите източници те представят за по-рационално решение на българския енергиен проблем. На малцина е известно, че огромните капитали, които са хвърлени във ветрогенераторните и соларни паркове, са на бившия шеф на СИБанк Цветелина Бориславова и на първия приятел на настоящия министър-председател и собственик на „Лукойл” Валентин Златев. За всеки здравомислещ човек е ясно от какви допълнителни съображения гражданите се призовават да гласуват с „Не” на този референдум!

Противно на това аз призовавам:

Гласувайте с “Да”!

Posted in АЕЦ, Референдум | Tagged , , | Вашият коментар

Призив към българските граждани в Република Македония


Национален референдум за ядрена енергетика 2013

Видео | Posted on by | Tagged , | Вашият коментар

Какво поколение ядрена централа е АЕЦ „Белене”

Използване на термините Поколение (Generation) I, Поколение II, Поколение III, поколение III+ и Поколение IV

Картинка: energyonline.bg

Картинка: energyonline.bg

Тези термини са въведени около 2000 г. в една американска програма наречена “Generation IV Nuclear Energy Systems” и свързания с нея Международен Форум Поколение IV ( GIF). Техният фокус е Поколение IV, който се свързва с проект за бъдещ реактор, предвиден за промишлена експлоатация около 2030 г. Новият термин Поколение IV наложи след това да бъдат дефинирани термините Поколение I … до Поколение III+.

Усилията да се създат логични дефениции реферират понякога към датата, когато даден проект е готов за въвеждане в експлоатция, друг път към характеристиките на проекта, или към неговите функции, а понякога към това дали проекта отговаря на изискванията на производителите на електроенергия (Utility Requirements). Известни са два типа изисквания на производителите, известни като американски и европейски изисквания.

Американските (Utility Requirements Document) изисквания са разработени в Калифорния от Electric Power Research Institute като изисквания за характеристиките и функциите на проекта, които купувачите трябва да предявяват към доставчиците. Този тип изисквания са публикувани за първи път пред 1990 г. и след това периодично са актуализирани.

Европейските изисквания (European Utility Requirements) са разработени през 1994 г. от група от най-големи европейски производители на електроенергия ( Utility). Те са едно сходно на американските изисквания описание на изискванията наЗападноевропейските производители към доставчиците на такова оборудване.

Логични и обосновани дефиниции на различните поколения реактори са най-общо невъзможни, доколкото различните проекти се развиват непрекъснато, имайки различни комбинации от характеристики и функции. Нещо повече, съществуват разногласия за това кой проект към кое поколение принадлежи. Доставчиците и съответните държави са заинтересовани да твърдят, че техните проекти принадлежат към възможно най-новото поколение, и да обясняват че конкурентните проекти са от по-старо поколение.

Най-общо, Проектите от Поколение I са ранните прототипи на промишлените ядрени реактори, а Поколение II са реакторите, които се експлоатират по света в момента.

Поколение III се считат като подобрени варианти на Поколение II с отчитане на поуките от тяхната експлоатация. Тези подобрения са главно по отношение на безопасността и икономичността (Поколение IV се свързват допълнително и с подобрения по отношение нерегламентирано разпространение на ядрения материал, физическата защита и затворени горивни цикли).

Поколение III+ се считат за по-нататъшно подобрение на Поколение III, но дефиниция на това какво означава “по- нататъшно подобрение” не се посочва. По-долу е представен един списък от характеристики и функции, реферирани в различни обяснения за разликите между различните поколения. Много от тях са качествени и предполагат субективна преценка, като “повишен”, “стандартизиран”, “опростен”, “по-висок” и др. Други от тези характеристики и функции са специфични, като например дали проекта включва уловител на стопилката (core catcher), а често са и противоречиви.

– Повишена надежност на системите за безопасност (резервиране, разделение и многобразие)

– Пасивни системи за безопасност

– Използване на вероятностен анализ на безопасността още в процеса на проектиране

– Удължен живот на експлоатация( 60 години)

– Вероятност за повреждане на астивната зона по-малка от 1.10-5 (веднъж на сто хиляди години)

– Стандартизиран проект

– Упростен, по-устойчив проект

– Модулна конструкция

– Висока разполагаемост

– Смекчаване на последиците от тежки аварии – време преди настъпване на последици от тежката авария по-голямо от 8 ч.

– Уловител на стопилката

– Повишена устойчивост ва външни въздействия( самолет)

– Ефективно използване на горивото

Проект А-92 на АЕЦ Белене:

Реакторите от типа ВВЕР-1000/В-466 притежават повишено ниво на безопасност, както и подобрени технически и икономически показатели. Главните предимства в сравнение със съществуващите АЕЦ с реактори ВВЕР – 1000 от предишните поколения, са следните:

– осигурено е бързо и надеждно прекратяване на верижната реакция на делене в активната зона на ректора чрез две отделни напълно независими системи за контрол на реактивността на реактора;

– дублирани са всички функции по безопасност, което се постига чрез използване както на активни системи за безопасност, така и на пасивни такива (включително пасивна система за отвеждането на остатъчна топлина – СПОТ и пасивна система за филтриране на пространството между двете защитни обвивки);

– пасивните системи за безопасност са проектирани така, че да могат да приведат и поддържат блока в безопасно състояние за време най-малко 24 часа.

– предвидена е четирикратна резервираност на активните системи за безопасност;

– използва се специална защитна конструкция, която да предпазва от възможни аварии. Тази конструкция се състои от първична защитна обвивка (containment), изградена от предварително напрегнат стоманобетон и покрита с херметична метална обвивка, и вторична защитна обвивка от стоманобетон, които могат да издържат въздействието на широк спектър от вътрешни и външни събития (включително удар на голям пътнически самолет);

– предвидено е специално устройство („core catcher”), което е предназначено за улавянето и задържането на разтопената активна зона на реактора при тежки аварии, водещи до разтапяне на ядреното гориво и пробиване на корпуса на реактора. Това устройство гарантира запазване на целостта на защитната обвивка и предотвратяване на изхвърлянето на силно радиоактивни вещества в атмосферата.

– сумарна стойност на честотата на повреждане на акктиваната зона от вътрешни и външни въздействия 5.1.10-7. Тази стойност е показател за много високо ниво на безопасност на проекта.

– 60 години срок на експлоатация на основното оборудване

– очаквано общо количество кондиционирани РАО, които изискват последващо съхраняване, е по-малко от 50 м3 за година за един блок.

Всичко това води до постигане на едно качествено ново ниво на безопасност, което може да се определи като еволюционен проект с реактор от трето поколение.

Бележки

1. Проект А-92 е и сертифициран за съответствие с изискванията на EUR.

2. В документа COM (2008)776 final от 13.11.2008 г. на Комисията на Европейските общности, озаглавен «Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Икономическия и Социален Комитет: „Актуализиране на примерната ядрена програма в контекста на втория стратегически енергиен преглед”» се излагат основните аспекти на безопасността на електроснабдяването, необходимите инвестиции, условията за инвестиране, и се дават препоръки за трайното безопасно използване на ядрената енергия в ЕС. В този документ се съдържа следната препоръка: в ЕС за строителство на нови АЕЦ следва да бъдат разглеждани само проекти с нива на безопасност и сигурност, съответстващи на III-то поколение, или с допълнително подобрени такива нива. В т. 3.2.3 на същия документ са посочени следните примери за реактори от поколение III, които са в процес на изграждане или лицензиране: новостроящите се ядрени блокове с 1600 MW-ви реактори от типа„Европейски водоводен реактор” (European Pressurized Water Reactor – EPR), които се изграждaт в АЕЦ „Олкилуото” – Финландия и във Фламанвил – Франция, както и двата блока на АЕЦ «Белене» в България по проект А-92.

3. «В проекта на АЕЦ Белене са осигурени важни технически решения за справяне с целия спектър от аварии, предвиден за проектите от Поколение III+.» ( IAEA Report for the EXPERT MISSION to Review the additional safety assessment report “stress test” of the Belene NPP in line with the new IAEA Requirements, Bulgaria, 12 – 16 December 2011)

Източник: referendumbelene.com

Posted in АЕЦ, Референдум | Tagged | Вашият коментар

Клип за АЕЦ Белене

Видео | Posted on by | Tagged , , | Вашият коментар