На какво ни учи референдумът за АЕЦ?

Минчо МИНЧЕВ

trimataЛесно е да кажем, че ако мързелът и апатията са прояви на демократично мислене, бойкотиралите допитването граждани си заслужават и управниците, и бедността. И да добавим, разбира се, че политиците, които ги отблъснаха от урните, заслужават всеобщо презрение и забрава от историята. Но само това няма да бъде достатъчно.
На 27 януари 2013 г. в полицейска България, управлявана от Бойко Борисов, се проведе първото от 24 години насам всенародно допитване. Социолози и политолози казват, че за първи път не е имало купуване на гласове и „изборен туризъм”. Поради отсъствието на материално стимулиране циганите не проявиха никакъв интерес към вота, а в бастионите на ДПС у нас и в Турция бе отбелязана рекордно ниска избирателна активност. Но защо и българите не упражниха правото си на глас, а постъпиха като „немотивирани” цигани или като гражданите с турско етническо самосъзнание?
Благодарение на управляващите от ГЕРБ и на поддакващите им „сестрински партии” от ЕНП, които представят резултатите от допитването като победа и доказателство за своята „демократичност”, този прощъпалник на пряката демокрация бе опорочен от тях изначално. Първо, чрез неизпълнимото условие в закона за валидност на референдума, където вината е творение от времето на тройната коалиция (условие в закона е в допитването да са участвали поне толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори). Второ, чрез преформулирането на въпроса, под който се бяха подписали над 770 000 граждани, при което от формулировката отпадна АЕЦ „Белене”, заменена с мъглявия израз „нова ядрена централа”. Трето, с внушението, че като се каже „нова ядрена централа”, се подразбира точно АЕЦ „Белене”. Четвърто, с диаметрално противоположното отношение към изграждането на АЕЦ от страна на министър-председателя Бойко Борисов и герберските активисти. В началото на кампанията преди референдума позицията им беше „да”; в края – „три пъти “Не!”. За объркването и отблъскването на избирателите съдействаха и лупингите на така наречената традиционна десница. Нейната позиция беше от призив за бойкот към подкана да се гласува с „не”. Така Иван Костов, Иван Иванов и Надежда Нейнски разчистиха терена за бойкота на АЕЦ „Белене” от страна на СДС и „България на гражданите”, начело с Меглена Кунева. Г-жа Кунева, разбира се, без никакво угризение на съвестта заради погребаните от нея 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, се направи на защитник на българските национални интереси. Благодарение на съортачването, „макар и с отвращение”, на Борисов, Костов, Емил Кабаиванов, Яне Янев и Меглена Кунева – на практика всички противници на Втора атомна – успяха така да отвратят българите, че те да предпочетат да пазят топлото, вместо да заявят своето одобрение или неодобрение на ядрената енергетика. Противоестественият антибългарски съюз на тези субекти не попречи обаче на Иван Костов да изрази загриженост от липсата на европейско мислене (заради преобладаването на гласовете „да” на участващите в допитването). А антиядреният „експерт” Иван Иванов квалифицира подкрепата на проекта АЕЦ „Белене” от страна на „Коалиция за България”, ПП „Атака” и ВМРО като „червено-кафява коалиция”. Сякаш коалицията от безродници като тях двамата и компания е еманация на висш европеизъм и демократизъм? Да не говорим за симулативната „подкрепа” на атомната енергетика от страна на ДПС. Тя се изрази чрез присъствието на Лютви Местан на пресконференцията на „Коалиция за България” в нощта след референдума и чрез фактическия бойкот на допитването по места, както в Кърджали например. Както се вижда, в правилни води се отля вотът на ДПС. За комшийската мелница вода ще има.
Нейсе. Понеже ЦИК се труди почти три денонощия, за да сведе активността на участниците до 20,22 % и едва не осуети повторното обсъждане на темата в парламента, може да се очакват и обжалвания на този резултат. Бихме казали, не без основание заради близо 800-хилядите фантоми в избирателните списъци, включително мъртви столетници и живущи в чужбина, запазили според ГРАО постоянните си адреси в България. Това е още по-парадоксално, защото населението на Р България е паднало под 7 000 000 души, а ЦИК изкарва броя на потенциалните гласоподаватели на 6 950 000 души! И на тази база изчислява избирателната активност! Та това дори не е фокус. Отделна е темата за повтарящия се безпорядък при предаването на секционните протоколи в РИК, където всичко силно намирисва на умисъл. Но за това четете “Познайте кой ще дойде на вечеря”. Така че анализаторите е по-добре да се занимават с хората, които реално са гласували на референдума. А те, според съобщението на ЦИК, с “да” на развитието на атомната енергетика и изграждането на нова ядрена централа, са отговорили 60, 6 %, срещу 38 %, отговорили с „не”. А невалидните бюлетини са 1,4%. Заради това съотношение агенциите „Ройтерс” и „Асошиейтед прес” прецениха референдума като поражение за Бойко Борисов. Тази констатация вися един час на Dir.bg, след което мистериозно изчезна и бе заменена със съобщение за посещението на Бойко Борисов във “ВМЗ Сопот” и „помирението” му с Даниела Генкова, която му беше подарила глава лук и филия хляб, а той я порица, че носела златни пръстени.
Всичко, изнесено дотук, е вярно и не се нуждае от много обяснения. Има и други аспекти, които не са посочени, но те по-скоро изразяват основното качество на това антибългарско сборище – наглостта, която им е изначално присъща и която сама по себе си е отвращаваща. Това обаче, което ни интересува нас, в „Нова Зора”, е нещо съвсем различно. А ни интересува, дали ние, които подкрепяхме референдума, които гласувахме за него и призовавахме и други да гласуват като нас, успяхме да постигнем максимума в защита на този съзидателен проект от изключително значение за българското бъдеще. И ако все пак постигнахме необходимото за връщането на въпроса в парламента, макар и трудно, то какви са поуките, които трябва да извлечем от сблъсъка с антибългарските сили.
Най-напред, какво е важно да признаем? Трябва да признаем, че в хода на кампанията се откроиха редица, образно казано, структурни дефицити, които бяха оръжие и станаха предпоставка за спечелване на информационната война от противниците на референдума, и още по-конкретно, от противниците на проекта АЕЦ „Белене”.
В какво се изразяват тези дефицити? Първо, открои се със страшна сила отсъствието на надеждна и убедителна медийна подкрепа. Ако трябва да се изразим на военен език, съотношението на силите на информационното бойно поле, според наши, в “Нова Зора” пресмятания, бе едно към девет в полза на противника. И трябва да признаем, че това негово подавляващо предимство доведе до загубата на десетки, ако не и на стотици хиляди подкрепящи идеята гласове. Просто антипропагандата успя да отклони тези хора от участие в референдума, или да ги настрои срещу основната му идея.
Второ, видя се, че практиката на т. нар. тв-клипове с трафаретни призиви за подкрепа е образец на неефективност и се превръща в това, което народът определя като „хаби пари”. Този тип послания са неубедителни, особено когато става въпрос за кауза, при това от национално значение. И те са неубедителни не защото не казват истината, или пък не я казват по най-добрия начин, а защото, потънали в медийното море от реклами, губят от убедителността на своето съдържание, обезличават се в кампанийния шум на предложенията за продажби, препоръки и прочее, изравняват се с тях и стигат до хората не като съдбовен въпрос за бъдещето на нацията и държавността, а като потребителска дилема: да купя, или да не купя?
Трето, за пореден път лъсна истината, че „Коалиция за България”, извън вестниците „Дума”, „Земя” и „Нова Зора”, няма други информационни посредници за своите идеи и истини. Отсъствието на електронна медиа, на единен координационен център, на обща информационна концепция и политика не може да бъде компенсирано само с убедителните изяви на председателя на коалицията Сергей Станишев и на изявени партийни авторитети от БСП като Румен Овчаров, Румен Петков, Янаки Стоилов и Петър Димитров. Справедливостта изисква да се изтъкне, че в дните и седмиците, предхождащи референдума, единствената електронна медиа, която работеше в подкрепа на референдума, бе телевизия „Алфа” на ПП „Атака”. Тя работеше непрестанно, и трябва да кажем, че работеше успешно, и бе убедителна в диалога си с гражданите на България, и с позицията си да гласуват с „да” за развитието на ядрената енергетика. И заслугата на тази медиа следва да се признае.
Въобще участието на ПП „Атака” и на ВМРО в кампанията, доколкото потенциалът на партиите в „Коалиция за България” не беше активиран и успешно използван, способстваше да бъде изведен националният дебат извън параметрите на противостоенето ГЕРБ – БСП. Тяхната кампания придаде надпартийни измерения на сблъсъка на мненията и който имаше очи и уши, успя да види и да чуе, че каузата за България и българското бъдеще може да има нови координати и неочаквано нови съюзи. И че когато става дума за България, социалната кауза и патриотизмът трябва да вървят рамо до рамо. За нас, в „Нова Зора”, това разбиране е от първостепенно значение независимо от всевъзможните стари грехове, стари противостояния, раздори, огорчения или неудачи в политическото общуване с един или друг партиен субект. А референдумът и последните политически сътресения поставят на ново изпитание понятия като патриотизъм и отговорност.
Четвърто, и това е особено съществено за споменатите по-горе структурни дефицити, които предопределят пътищата и решенията, с които могат да бъдат постигнати обществените задачи и идеи.
Ние в „Нова Зора” сме хора на лявата политическа култура. Тази наша ценностна характеристика е добре известна и винаги е предопределяла участието ни и мястото ни в съответни съюзи и каузи. И нещо повече, винаги е откроявала позицията ни при оценката и осмислянето на миналото и настоящето, на теорията (отдавна загърбена), и на практиката (може би умишлено изоставена). Това е подчертавало и разбирането ни за пътя на всяка лява и национална сила, която се стреми да реши най-съществените обществени задачи, както и средствата, с които тези решения могат да бъдат постигнати. В този смисъл ние убедено заявяваме, че лява партия или коалиция, която възнамерява да води битка за доверието на хората в България и да търси тяхната подкрепа, ще трябва да открие или създаде ефективна синдикална присъдружна организация. В противен случай задачата става почти нерешима. За съжаление, както никъде другаде в Европа не се случи, синдикалните организации в България се обявиха за десни и по същество изоставиха, за да не кажа предадоха, интересите на хората на труда. Затова и за изпълнението на девиза на ПП “Нова Зора” „Да си върнем България, която загубихме”, ние съвсем разбираемо не посочваме срок. И ще си позволя да го кажа, затова може би и лозунгът „За нова социална България”, макар и вдъхновяващ, не е така лесно действено осъществим.
По време на референдума течеше стачката на работниците от “ВМЗ Сопот”. След 27 януари последваха протести пред Министерския съвет и пред Министерството на транспорта срещу продажбата на “Товарни превози – БДЖ”. Но всичките тези съдбовни проблеми от живота на хората, които засягаха тяхното професионално бъдеще и решаваха проблемите за хляба, останаха някак встрани от погледа и вниманието на партиите. Каквато вече 23 години е практиката в това отношение. Разбира се, ние в „Нова Зора” тепърва създаваме своите структури, все още има хора, в Сопот например, които малко са чували за нас, или пък въобще не са чували, нито пък са чели вестника ни. Доверието поначало изисква натрупване на критична маса, гаранция за която е изминатият път, утвърждаване на обявените ценности, принципи и характер. Отсъствието на ресурс, фактът, че тръгваме от кота нула, че не сме онаследявали нито структури, нито кадри, нито контакти и съюзи, да не говорим за организационен опит и за морален капитал, които тепърва изграждаме, са обяснение, но все пак не са извинение. Така или иначе, истински синдикат, защитник на хората на труда, трябва да има. И докато такъв няма, ще липсва и точният адресат на политическата дейност на партиите на социалната кауза. В България това са шест комунистически партии, една социалистическа и неизвестен брой социалдемократически. Мостът между тях и тези партии, които се осъзнават като защитници на националните ценности и интереси, като пазители на неизменните величини като любов към Отечеството, родолюбие и родова памет, засега ляга върху плещите на ПП „Нова Зора”., Но всички наши членове и симпатизанти, всички верни читатели на вестника би трябвало да са наясно, че истинският субект на доверието са всъщност самите те, тяхната дейност, тяхната последователност и честност, тяхната принципност и преданост пред Бог, народ и Отечество. И в това е общата ни отговорност в осъществяването на прекрасната идея за Единния национален фронт като форма на концентрация на националната енергия, който да предложи на българското общество единствената спасителна за него доктрина: нов обществен договор, за нови социални отговорности и нови национални приоритети в условията на тази всеобхватна духовна, материална и културна криза. В условията на вилнеещия по българските земи геноцидно-изтребителен модел, който, ако не си подадем ръце, ще изтрие не само нацията ни, но и спомена за нейната държавност дори.
Отивайки по-надалеч и извън темата на синдикалността като съюзник в битката за българското бъдеще, ще отбележа и нещо още по-тревожно: заплахата от кантонизацията на българската територия след 23 години неуморна работа в това отношение на майкопродавци и отцеругатели вече не е актуална. Трудно ми е да го призная, но според мен тя е вече един отминал етап. Дотолкова е напреднал демонтажът на българската държавност и дотолкова ръждата на нихилизма и безотговорността за българското бъдеще са станали характеристика на времето, в което живеем. На дневен ред е битката за цялото българско наследство: и като територия, и като история, и като културно достояние. Затова ще повторя думите на поета: Сираци сме на вечността! И ако се огледаме добре, ще видим, че нямаме нито надеждни съюзници, нито верни приятели. И че можем и трябва да разчитаме преди всичко на собствените си национални сили. Това всеки български патриот, националист, социалист, демократ и прочее трябва да осъзнае това. Защото както казваше Николай Хайтов, загубим ли България, загубили сме всичко.

Публикувано на АЕЦ, Референдум и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s